Местност Беглика

БЕГЛИКА

Местността Беглика се намира в сърцето на Баташка планина – един от най-високо разположените и диви дялове на Родопите. Името „Беглика“ идва от времето на Османската империя, когато на това място веднъж годишно са се събирали овчарите-юруци, за да предадат на властите дължимия данък „Беглик“. По това време обширните пасища в тази част на планината са били обивани през летните месеци от огромни стада овце. Всъщност благодарение именно на това историческо наследство днес се наслаждаваме на тези пасторални поляни, отрупани с многоцветни билки.

ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

Съхраненото природно богатство на Беглика и Баташка планина е нещо, с което всички ние трябва да се гордеем и да се опитваме на пазим за бъдещите поколения.

По-голямата част от територията на района е покрита с естествени иглолистни гори – преобладават основно смърчовите и борови гори, като средната възраст на гората е около 80 години, но на определени места се срещат гори на възраст над 150 години, а някои отделни видове достигат и до 200 години. На много места, особенно по долините в горното течение на Девинска река се намират прекрасни планински пасища и поляни, които сме наследили от миналото, когато по тези места са живяли юруците: пастири – номади, които са прекарвали топлите месеци от годината по тези места. С цел да освободят повече площи за паша те са палили гората, а на мястото на старите пожарища са се оформили живописните поляни, които познаваме днес.

Благодарение на горите, които покриват по-голямата част от територията на планината, този дял на Родопите е източник на неоценимо водно богатство – оттук започват родопските реки Чепинска, Девинска, Гашня и Стара река – основни притоци на Въча и Марица. Именно благодарение на тези водни ресурси (които не биха съществували без гората) тук е изградена една от най-големите хидро-енергийни каскади в България – Баташкия водносилов път. Тази каскада включва язовирите „Широка поляна“, „Голям Беглик“, „Беглика“, „Блатото“, „Керелова река“, „Тошков чарк“ и „Батак“, които отвеждат водите в три електроцентрали – „Батак“, „Пешера“ и „Алеко Константинов“, след което водата се използва за напояване на Пазарджишко-пловдивското поле. Водите на Баташка планина са и основен източник на питейна вода за населените места в този район. Оттук черпят вода градчетата Велинград, Сърница, Доспат, Борино, Девин, Равногор, Нова махала, Батак, Ракитово. Всъщност именно със създаването на Баташкия водносилов път през 50те години се е „появил“ и язовир „Голям Беглик“, чиито заливи, мистични изпарения и живописни гледки ни събират на това място всяка година.

Освен източник на води, горите на Беглика са и местообитание на почти всички характерни за нашата страна едри бозайници. Разбира се особен интерес представляват хищниците, сре които се открояват кафявата мечка, вълка, лисицата. Тук можем да видим също благороден елен, сърна, дива коза, дива свиня, белка, златка и видра. Във водите на реките се среща ендемитния вид балканска пъстърва, а след построяването на язовирите характерни за района са кефала, мряната, червеноперката и костура. Птичия свят също е представен от някои интересни видове – старите гори в района все още приютяват един от най-загадъчните си обитатели – глухаря. Неговата песен може да бъде чута единствено през пролетните месеци, когато е размножителния период на този вид. Други интересни видове са трипръстия кълвач и пернатоногата кукумявка, които са включени в списъка с редки и защитени видове. Наличието на водни площи е привлякло и някои не толкова характерни видове, като корморана, чаплата, патицата и черния щъркел.

Лечебните растения и билките са другото богатство на този район – през месеците юни и юли поляните в района са покрити с омайни билки. Известно е, че в района на Беглика се срещат около 120 растителни вида, които имат различни лечебни свойства. Интересни са също видовете родопски крин и храстовиден очиболец, които се срещат единствено в този край на България.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

С цел опазването на природното богатство на Беглика и Баташка планина, в тази част на Родопите са обявени четири природни резервата и множество защитени местности. Резерватите „Мантарица“, „Беглика“, „Дупката“ и „Купена“ опазват естествени вековни иглолистни и смърчови гори, а защитените местности „Самодивска поляна“, „Батлъбоаз“, „Чатъма“, „Стойчово полце“, „Меандрите на река Рибна“, „Кавалтепе“, „Срудената чучурка“, „Слънчева поляна“, „Тошков чарк“, „Краджадере“ и „Баташки снежник“ залагат някои леки ограничения, които допускат разумни човешки дейности, които не разрушават ландшафта. Успоредно с това почти цялата територия на Баташка планина попада в рамките на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 по директивите за местообитанията и птиците. От 2010 година насам се лансира идеята за създаване на биосферен парк „Баташка планина“ – една нова форма на природоопазване, която позволява, както дълбоко консервационни режими, така и много по-леки форми на защита и в крайна сметка би трябвало да доведе до едно балнсирано и разумно управление на природните ресурси в района.

-->